Целунаха се нежно във нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна
и нямаше тъга, тревоги,
и някак странно беше след дъжда
да бъдем толкова щастливи.
В сърцата ни бушуваше пожар,
той миналото заличава,
а тази нощ бе само чуден дар
и с щастието ни пленява.
Не знам дали ще продължи
сънят да сбъдва всички мисли,
но зная, че със теб на сутринта,
ще бъдем пак така различни.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени