В нощта срещу Водици
В НОЩТА СРЕЩУ ВОДИЦИ
Не мечтая за ничий живот.
Моят ми е напълно достатъчен.
Имам дом и красив небосвод –
и не помня дали ми нагарчаше.
А безкрайните дребни неща,
дето ни отминават – невидими,
искам да споделя и не ща
да пропуснете Божите химни –
най-прекрасната утрин след дъжд
и тръпчивата страст на озона ѝ,
и дланта на любимия мъж,
що ми носи трънаци и рози,
аромата на тежък тютюн
и горещник – предвестник на зимата,
парване от словесен куршум,
лековития допир на римата.
В нощ, в която злочест си и сам,
и дори си забравил, че има ме,
ще ти сторя пътека и храм.
А пък ти като сън измълчи ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
