4.06.2021 г., 12:15

В обувките на Хадес

988 1 0

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.

 

Не ме бива да пазя ада,
тук пълно е със загубени съдби.
Просто от злото по-зло аз вадя,
че да ги наказвам тез' криви души.

 

Изтезавам ги и ми се смеят
гротескните адски изчадия.
Да избягат ни могат, ни смеят,
тези вечно проклети създания.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...