4.06.2021 г., 12:15

В обувките на Хадес

1K 1 0

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.

 

Не ме бива да пазя ада,
тук пълно е със загубени съдби.
Просто от злото по-зло аз вадя,
че да ги наказвам тез' криви души.

 

Изтезавам ги и ми се смеят
гротескните адски изчадия.
Да избягат ни могат, ни смеят,
тези вечно проклети създания.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...