Jun 4, 2021, 12:15 PM

В обувките на Хадес

1K 1 0

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.

 

Не ме бива да пазя ада,
тук пълно е със загубени съдби.
Просто от злото по-зло аз вадя,
че да ги наказвам тез' криви души.

 

Изтезавам ги и ми се смеят
гротескните адски изчадия.
Да избягат ни могат, ни смеят,
тези вечно проклети създания.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...