1.03.2006 г., 11:13

В очите на хората І

1K 0 6

В очите на хората І

Същите тези хора, които
злобно ме сочат с пръст
и ме одумват, и плюят в очите ми,
смеят дя се прекръстват.
Смеят да палят свещи в църквата,
тихо да молят Бог.
После се връщат вкъщи по мръкнало,
цели недели постят...

Същите хора, влизат в деня ми.
Грабят душата ми с шепи.
С парещи думи срутват света,
в който живея. Нелепо
вечер неканени идват на гости
и ми подават ръка...


Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...