В очите ти оглеждах небесата
В очите ти оглеждах небесата
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен.
След дългата буря с възбуда дъга
озари небесата,
която нежно оглеждах и виждах в очите ти.
В съня ти видях аз живота си.
Изумена, съдбата разкри искрата в душата ми.
Усетих лъчите от зората на дните си
и всяка чиста звезда от небето
остана снежнобяла в сърцето ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арвелс Всички права запазени
