В очите ти оглеждах небесата
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен.
След дългата буря с възбуда дъга
озари небесата,
която нежно оглеждах и виждах в очите ти.
В съня ти видях аз живота си.
Изумена, съдбата разкри искрата в душата ми.
Усетих лъчите от зората на дните си
и всяка чиста звезда от небето
остана снежнобяла в сърцето ми.
© Арвелс All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
