В очите ти оглеждах небесата
През гъсти мъгли денят попи в нощта,
като вода в пясъка.
Гората спяща остана в златистата мрежа
на вятъра буен.
След дългата буря с възбуда дъга
озари небесата,
която нежно оглеждах и виждах в очите ти.
В съня ти видях аз живота си.
Изумена, съдбата разкри искрата в душата ми.
Усетих лъчите от зората на дните си
и всяка чиста звезда от небето
остана снежнобяла в сърцето ми.
© Арвелс All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
