10.08.2018 г., 0:16 ч.

В орбита около светлината 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
611 3 4

Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години,
а то става по-дълбоко от прииждащите сладки спомени,
и сладко-соленият му привкус не иска да угаси
жаждата ти, и не иска да те пусне, защото ако те пусне
ще падне черен покров над земята...
Погледни към звездите, които падат в ръцете ти,
и ако някоя мине успешно през гравитацията ти,
ще ти свети нощем като фенерче за посока, да не се изгубиш
докато ме намериш, а аз ще идвам от някъде,
и ще нося в ръцете си изгрева, за да ти го дам, и за да
видя как изглеждат в същност очите ти?...
някъде там, 13 юли 2016 г преди изгрева....

© Таня Чардакова Всички права запазени

Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 13 юли 2016 г. в 2 часа и 26 минути, а утрото наистина беше прекрасно! Един приятел ни зарадва с чудесна новина - издаде книга с невероятно красива поезия! Желая му много успехи, да изпраща много залези и да посреща още повече изгреви с вдъхновение, здраве и обич! Корицата на книгата представлява зеницата на залязващо Слънце.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надежда, Георги, Аделина, радвам се, че ме разбирате, и за това се обръщам на малки имена! Пишейки тези стихове, исках да постигна многопластовост, дали съм успяла? Дали вдъхновението идва от образа на Воланд, или от образа на Магнус Чейс, не съм определила все още, но стиха съм го посветила на един твърде земен творец и прекрасен човек! Поздрави!
  • Страхотна картина... дълбока, спокойна, привличаща. Остава ми се там. Поздрави!
  • Хубаво е! Много!
  • Добре, добре...
Предложения
: ??:??