В орбита около светлината
Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години,
а то става по-дълбоко от прииждащите сладки спомени,
и сладко-соленият му привкус не иска да угаси
жаждата ти, и не иска да те пусне, защото ако те пусне
ще падне черен покров над земята...
Погледни към звездите, които падат в ръцете ти,
и ако някоя мине успешно през гравитацията ти,
ще ти свети нощем като фенерче за посока, да не се изгубиш
докато ме намериш, а аз ще идвам от някъде,
и ще нося в ръцете си изгрева, за да ти го дам, и за да
видя как изглеждат в същност очите ти?...
някъде там, 13 юли 2016 г преди изгрева....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
