Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години,
а то става по-дълбоко от прииждащите сладки спомени,
и сладко-соленият му привкус не иска да угаси
жаждата ти, и не иска да те пусне, защото ако те пусне
ще падне черен покров над земята...
Погледни към звездите, които падат в ръцете ти,
и ако някоя мине успешно през гравитацията ти,
ще ти свети нощем като фенерче за посока, да не се изгубиш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 13 юли 2016 г. в 2 часа и 26 минути, а утрото наистина беше прекрасно! Един приятел ни зарадва с чудесна новина - издаде книга с невероятно красива поезия! Желая му много успехи, да изпраща много залези и да посреща още повече изгреви с вдъхновение, здраве и обич! Корицата на книгата представлява зеницата на залязващо Слънце.