11.06.2007 г., 18:43

В отговор на " Защо тя!?..."

1.5K 0 20

                                                      ... на  една приятелка


... Това е като да отрежеш в сън
косите на Самсон. И да ги скриеш.
Не е безсилен. Той е просто мъж.
Женен за страхливата Далила.

Защото все така е... Силните  мъже
се влюбват във безличните усмивки.
А после те намират. С малко смелост.
Преди да се удавят във сълзите си.

Не помниш ли, когато той пристигна
със синята усмивка на удавник.
Очите му потърсиха огнище.
И трескаво горяха. Като факли.


Приличаше на обич. Но на заем.
Това е като да преплуваш дума.
Пристанище, в което оцеляваш.
Но Тя е бряг. А ти оставаш Другата.
 

Защото всичко някак се подрежда,
но не от само себе си. А  трудно.
Ти по-добре внимавай със надеждата.
Защото е възможно да се сбъдне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...