... на една приятелка
... Това е като да отрежеш в сън
косите на Самсон. И да ги скриеш.
Не е безсилен. Той е просто мъж.
Женен за страхливата Далила.
Защото все така е... Силните мъже
се влюбват във безличните усмивки.
А после те намират. С малко смелост.
Преди да се удавят във сълзите си.
Не помниш ли, когато той пристигна
със синята усмивка на удавник.
Очите му потърсиха огнище.
И трескаво горяха. Като факли.
Приличаше на обич. Но на заем.
Това е като да преплуваш дума.
Пристанище, в което оцеляваш.
Но Тя е бряг. А ти оставаш Другата.
Защото всичко някак се подрежда,
но не от само себе си. А трудно.
Ти по-добре внимавай със надеждата.
Защото е възможно да се сбъдне.
© Бистра Малинова Всички права запазени