goredoly (Миглена Цветкова)
407 2915
19.01.2011 г., 20:25 ч.

В памет 

  Поезия
1018 0 9

Отиде си. В тази земя

толкоз черна и тъй непрогледна

хвърли по шепа и занемя

целият свят с теб за последно.

 

Беше ми казал, че с възрастта

човек се смалява, че слиза надолу,

защото го вика тази земя.

Че това е животът, че не е прокоба.

 

Просто светът се върти и върти...

не във кръг, а по синя спирала,

докато стигнеш онези врати...

А нататък... вечността ти е бяла.

 

И си тръгна. С привичния смях.

Без излишък от драми и сякаш за кратко.

Събуди се с думите: ,,Аз оцелях!"

И си тръгна завинаги, татко!

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??