goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
Jan 19, 2011, 8:25 PM

В памет 

  Poetry
1045 0 9

Отиде си. В тази земя

толкоз черна и тъй непрогледна

хвърли по шепа и занемя

целият свят с теб за последно.

 

Беше ми казал, че с възрастта

човек се смалява, че слиза надолу,

защото го вика тази земя.

Че това е животът, че не е прокоба.

 

Просто светът се върти и върти...

не във кръг, а по синя спирала,

докато стигнеш онези врати...

А нататък... вечността ти е бяла.

 

И си тръгна. С привичния смях.

Без излишък от драми и сякаш за кратко.

Събуди се с думите: ,,Аз оцелях!"

И си тръгна завинаги, татко!

 

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??