В памет на баща ми
Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си –
усмихнат, снажен, младолик
и казваш ми: "Добре съм, дъще,
за децата се грижи, не ме мисли"
"Добре съм" – казвам ти и аз,
но някой шепне в моето ухо:
" Колко ли добре е птицата,
птицата с пречупено крило? "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Брайнова Всички права запазени
