Стефания.1 (Стефка Брайнова)
16 59
5.04.2018 г., 1:23 ч.

В памет на баща ми 

  Поезия » Друга
4764 2 2

Неизплакани сълзи в очите ми напират

и гърлото от мъка почва да боли,

отдавна татко си отиде,

но този огън продължава да гори.

 

Понякога те виждам във съня си –

усмихнат, снажен, младолик

и казваш ми: "Добре съм, дъще,

за децата се грижи, не ме мисли"

 

"Добре съм" – казвам ти и аз,

но някой шепне в моето ухо:

" Колко ли добре е птицата,

птицата с пречупено крило? "

© Стефка Брайнова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??