Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си –
усмихнат, снажен, младолик
и казваш ми: "Добре съм, дъще,
за децата се грижи, не ме мисли"
"Добре съм" – казвам ти и аз,
но някой шепне в моето ухо:
" Колко ли добре е птицата,
птицата с пречупено крило? "
© Стефка Брайнова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
