Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си –
усмихнат, снажен, младолик
и казваш ми: "Добре съм, дъще,
за децата се грижи, не ме мисли"
"Добре съм" – казвам ти и аз,
но някой шепне в моето ухо:
" Колко ли добре е птицата,
птицата с пречупено крило? "
© Стефка Брайнова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
