Неизплакани сълзи в очите ми напират
и гърлото от мъка почва да боли,
отдавна татко си отиде,
но този огън продължава да гори.
Понякога те виждам във съня си –
усмихнат, снажен, младолик
и казваш ми: "Добре съм, дъще,
за децата се грижи, не ме мисли"
"Добре съм" – казвам ти и аз,
но някой шепне в моето ухо:
" Колко ли добре е птицата,
птицата с пречупено крило? "
© Стефка Брайнова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
