2.11.2025 г., 1:06

В памет на доктор Стефан Черкезов

227 4 2

Те не бяха приятели твои, не бяха роднини.

Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.

Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус

лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.

 

Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш!

Да се радваш на своето бебче, любима жена!...

Но избра в онзи миг със смъртта да започнеш война.

Ненапразно се кле да спасяваш животи човешки.

 

И успя от устата ѝ огнена сам да извадиш

четирийсет и седем, но откуп все пак заплати.

Беше само на двайсет и шест, беше пълен с мечти…

А без татко порасна детето ти - с баба и с дядо.

 

Аз не зная дали си бил кръстен и вярващ в Създателя.

И дали да Го срещнеш очи в Очи бил си готов?

Но си спомням словата на Господ, че няма любов

по-голяма от тази - душа да дадеш за приятели!*

 

Албена Димитрова

_____:____________________________

 

*-”Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” - Йоан. 15,13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, поставили в "любими", оценили и коментирали!
    Здраве и вдъхновение Ви желая!
    Дълбок поклон пред личността и подвига на доктор Стефан Черкезов - истински Човек и Лекар!
    Светла му памет!
  • Светла и вечна да е паметта на героя - доктор Стефан Черкезов!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...