Изминаха 9 дни от смъртта на мама,
но въпреки това, болката в мен остана.
Загубих не родител, а приятел,
а животът се оказа един долен предател!

Питам се, защо остави ме сама,
без майчина ласка, топлина?
Защо в най-хубавите ми години,
останах без майчица, кажи ми?

Вече не вярвам в Господ и съдбата,
защото ми взе най-скъпото – жената!
Жената, която винаги ще обичам и
ще се опитам по неин образ и подобие да приличам!

Да бъда силна и да не се предавам,
макар и да ми е трудно – да продължавам!