Apr 12, 2018, 12:49 AM

В памет на мама

  Poetry
966 1 1

Изминаха 9 дни от смъртта на мама,
но въпреки това, болката в мен остана.
Загубих не родител, а приятел,
а животът се оказа един долен предател!

 

Питам се, защо остави ме сама,
без майчина ласка, топлина?
Защо в най-хубавите ми години,
останах без майчица, кажи ми?

 

Вече не вярвам в Господ и съдбата,
защото ми взе най-скъпото – жената!
Жената, която винаги ще обичам и
ще се опитам по неин образ и подобие да приличам!

 

Да бъда силна и да не се предавам,
макар и да ми е трудно – да продължавам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...