В памет на Велко Кънев

Поезия » Друга

1.2K 0 25

Нима животът свършва изведнъж,
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.

Смъртта е безпощаден сценарист.
След тази роля
какво остава – звезден бенефис.
Завеса, моля!

Днес сценографите декор строят
в небето, горе –
към нова сцена ти поемаш път:
Бон шанс, Актьоре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Влади, своеобразният ти поклон пред делото на Велко Кънев трогва...

2011-12-14T20:16:26+02:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Поклон! Чудесен стих, от душа!

2011-12-14T19:47:27+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Благодаря ви - Вилдан, Плами, Елина, Раде, Валя, Боре, Силви, Ели,Стенли,Откровение, Митко, Женя,Доротея, Ваня, Весе, Ина,Лили, Вики, Кате, Краси,Севделине,Нели, Ивон, Елена, Ванче,Селвер, Роси, Краси, че дойдохте заедно да се поклоним и да почетем светлата памет на големия български актьор Велко Кънев.
Мир на духа му!

2011-12-14T19:13:06+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Владе,
твоята поезия не ще хвалене!
Знаеш, че я познавам още от "Коларовец" и от първата ти книжка в "Южна Пролет"...
Аз те поздравявам, за това ,че имаш сърце, Приятелю!
Ако не го направя - все едно съм откраднал цвете от гроба му...
Зем.

2011-12-14T03:08:56+02:00
Eia (Росица Танчева)

Поклон!

2011-12-13T20:08:39+02:00