В песента оставам...
В песента оставам...
Никога не съм ходила където
ти ме отвеждаш сега...
макар винаги да си ме водила,
и откакто се помня пея...
Никога не съм се чувствала...
така свободна и щастлива...
Макар винаги да си ме радвала...
и откакто се помня да те обичам...
Никога не съм си представяла...
че си така възможна в мечтата ми...
Но е истина..., ти се случваш...
потъвам в пясъка и морето ти...
И за мен ти си самият въздух...,
хрилете на рибите...
крилата на птиците,
усмивките в сълзите...
смисъла на нещата...
светлината в тъмнината...
Никога не съм мислила, че ще те изпея...
Не съм си мислела, че ще те изживея...
Нито пък, че ще мога да те напиша...
че в теб ще летя, песен моя, любов моя...
Но ето ме тук, вътре в теб...
и небето е по - синьо...
Издърпа ме от пропастта
и слънцето ми в дъното изгря...
а залеза и изгрева любят се...
И ето ме тук, ръка за ръка
душа в душа, разхождаме се...
В теб така цял един живот бих...
останала, вечно да ми говориш....
Да ме прегръщаш...
да ти шепна, да ти я пея...
да вървим заедно, в стъпки
от низини и височини...
да се правим щастливи...
В теб оставам, за да извикам...
обичам те...
и за да замълча след това...
***
Благодаря ти, че ме спасяваш...,
че и ти в мен оставаш...
Благодаря ти, че ми даваш...
сърцето да те изпея...
Ново начало, сбъдната мечта...
Благодаря ти, че в теб узнах...
че никога не ще спра да пея...
в песента ти, песен моя...
в песента ти, в песента ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
