В Пещерата на сенките (по Платон)
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
Той по скоро ме приземи. Но стихът е мъдър и философски без да е досаден. Изключителен. Поздравления! След него тишината обгръща за кратко и човек притихва.