В Пещерата на сенките (по Платон)
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни.
А свободата е затвор. Ти - подсъдим.
Мигът е планкеон от Вечност.
А Вечността отлита като миг.
И влюбените стават по-самотни,
когато страстно слеят се в един.
Така започва всякоя раздяла -
като синтез на двете начала.
Извива тялото си на спирала
триадата на Хегел сред мъгла.
Ушите на света сега подслушват
една страхотна и мистична тишина.
И истинският говор е беззвучие.
Пространството - единствена стена.
А ти - самотна сива клетка
от Мозъка-Творец неповторим,
по Платон декодираш силуета си,
като живот (от Пещерата му), за да си мним.
© Младен Мисана All rights reserved.
Той по скоро ме приземи. Но стихът е мъдър и философски без да е досаден. Изключителен. Поздравления! След него тишината обгръща за кратко и човек притихва.