4.10.2007 г., 19:54 ч.

В пет сутринта 

  Поезия
758 0 6

В пет сутринта бръкнах дълбоко

в бездънната яма на мойта душа

и всичко изгребах със болна жестокост -

имам вълчия глад да руша.


В пет сутринта издрасках последни

отломки от мойто сърце,

а чистотата изчезна безследно -

имам мръсни от злоба ръце.


В пет сутринта изгоних завинаги

натежалия ум и съвестта.

Легнах сред всичко отминало

и изчаках да се преродя.


В пет сутринта се родих.

Нова, бяла и светла...

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??