В пет сутринта
В пет сутринта бръкнах дълбоко
в бездънната яма на мойта душа
и всичко изгребах със болна жестокост -
имам вълчия глад да руша.
В пет сутринта издрасках последни
отломки от мойто сърце,
а чистотата изчезна безследно -
имам мръсни от злоба ръце.
В пет сутринта изгоних завинаги
натежалия ум и съвестта.
Легнах сред всичко отминало
и изчаках да се преродя.
В пет сутринта се родих.
Нова, бяла и светла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени
