4 окт. 2007 г., 19:54

В пет сутринта 

  Поэзия
869 0 6
В пет сутринта бръкнах дълбоко
в бездънната яма на мойта душа
и всичко изгребах със болна жестокост -
имам вълчия глад да руша.
В пет сутринта издрасках последни
отломки от мойто сърце,
а чистотата изчезна безследно -
имам мръсни от злоба ръце.
В пет сутринта изгоних завинаги
натежалия ум и съвестта.
Легнах сред всичко отминало
и изчаках да се преродя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Все права защищены

Предложения
: ??:??