В пет сутринта
В пет сутринта бръкнах дълбоко
в бездънната яма на мойта душа
и всичко изгребах със болна жестокост -
имам вълчия глад да руша.
В пет сутринта издрасках последни
отломки от мойто сърце,
а чистотата изчезна безследно -
имам мръсни от злоба ръце.
В пет сутринта изгоних завинаги
натежалия ум и съвестта.
Легнах сред всичко отминало
и изчаках да се преродя.
В пет сутринта се родих.
Нова, бяла и светла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Все права защищены
