Oct 4, 2007, 7:54 PM

В пет сутринта 

  Poetry
757 0 6

В пет сутринта бръкнах дълбоко

в бездънната яма на мойта душа

и всичко изгребах със болна жестокост -

имам вълчия глад да руша.


В пет сутринта издрасках последни

отломки от мойто сърце,

а чистотата изчезна безследно -

имам мръсни от злоба ръце.


В пет сутринта изгоних завинаги

натежалия ум и съвестта.

Легнах сред всичко отминало

и изчаках да се преродя.


В пет сутринта се родих.

Нова, бяла и светла...

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??