4.05.2018 г., 11:42 ч.

В петък 

  Поезия
1600 11 13

Разпускам си косата всеки петък

и тръгвам с любопитство към неделя.

По стръмните синкопи на сърцето

подскачат в мен желанията смели.

 

Притихвам и очаквам... И гадая,

ще спре ли любовта до мен небрежно...

ще блесне ли в самотната ми стая,

изпратена по птица синя нежност...

 

Дали ще ме прегърне ненадейно

една мелодия от детски спомен,

а вятърът — тоз хулиган — ще вейне

и ще подгони по света огромен

 

неказаните още бледи думи,

рой мисли като трепкащи свещици?

Дали с копнежа, плашещо безумен

ще се стопя във нечии зеници?

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??