В петък
Разпускам си косата всеки петък
и тръгвам с любопитство към неделя.
По стръмните синкопи на сърцето
подскачат в мен желанията смели.
Притихвам и очаквам... И гадая,
ще спре ли любовта до мен небрежно...
ще блесне ли в самотната ми стая,
изпратена по птица синя нежност...
Дали ще ме прегърне ненадейно
една мелодия от детски спомен,
а вятърът — тоз хулиган — ще вейне
и ще подгони по света огромен
неказаните още бледи думи,
рой мисли като трепкащи свещици?
Дали с копнежа, плашещо безумен
ще се стопя във нечии зеници?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
