Iszaard (Нели Дерали)
62 137
10.06.2015 г., 19:45 ч.

В по-дълбоко небе 

  Поезия
316 0 2

 

Поемам си въздух дълбоко, дълбоко...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.

Дано в паметта си открия причините
за тази задушна тревожност,
която ме спира през всичките дни
с въпроса си: Е ли възможно

да бъда човек и небе едновременно
през призмата кална на времето?
Небето е плитко, почти до колене.
Но що от това, щом е бреме

да идвам и тръгвам отвсякъде празна?!
С душа, обгорена до кости.
И с дреха, тъй грозно пропита от рани,
че питам: Ще стигнат ли плоскостите,

в които чертая по малко от себе си
в проекти почти бездиханни.
Самотно е, въпреки някаква нежност,
която за малко нахрани ме

с надежда и горест - едва припозната
подобност, безсмислено плаха.
Дали зад огромната зейнала пропаст
ще стигне на мислите махът?

И ето, пропадам до дъно по-сляпо.
Под грапаво черните острови.
Избирам небе по-дълбоко за стряха.
Но не искам да лея основи.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Там, в дълбокото, са отговорите на всичко. Поздрави, Нели!
  • Дълбока творба с рядка интонационност, характерна за стила на авторката. Един уникален стил. Импонира ми тази парадоксалност на мисълта, облечена в тъмни цветове.

    "И ето, пропадам до дъно по-сляпо.
    Под грапаво черните острови.
    Избирам небе по-дълбоко за стряха."

    Това само ти можеш да го кажеш, Из!

    Поздравление за творбата и най-висока оценка от мен!
Предложения
: ??:??