31.01.2007 г., 15:20

В посока към себе си

810 0 13

Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.

Вече не искам да бъда единствена,
аз съм си вятъра, със всички посоки.
Не търся утеха, нито искам закрила,
сама се намирам, тръгвам към себе си.

Захлопвам вратата със трясък и чувам,
как тънко прищраква резето с езиче.
Понякога се сбогувах,  а друг път обичах,
сега тръгвам с посока към себе си...

На сънища, никога няма да вярвам,
и няма да чакам утеха от тези видения...
Сама ще чертая посоката си в небето,
защото във мен са крилата...в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е сам да намериш себе си,
    и е хубаво да си доволен от срещата.

    Поздрав и усмивка за стиха Джейни.
  • Разкошен стих Джейни!!!Поздрави!!
  • Джейни, наскоро писах нещо подобно /че и аз не вярвам в сьнищата/ за това много ми хареса стиха ти Поздравления!
  • Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.
    А пък аз те поздравявам за тази истинност!
    До болка ни е нужна, за да се съхраним!

  • Благодаря ви!
    Всички вие сте прави във вашите коментари, приемам ги.
    Крилете са в нас, полетът и посоката също. Тъгата и болката не трябва да ни спъват, а да бъдат трамплин към по високи широти! Има време за всичко под небето, време за сълзи, време за обичане, време за раждане, време за умиране... така е, зависи ние самите какво искаме.
    Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...