31 янв. 2007 г., 15:20

В посока към себе си

811 0 13

Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.

Вече не искам да бъда единствена,
аз съм си вятъра, със всички посоки.
Не търся утеха, нито искам закрила,
сама се намирам, тръгвам към себе си.

Захлопвам вратата със трясък и чувам,
как тънко прищраква резето с езиче.
Понякога се сбогувах,  а друг път обичах,
сега тръгвам с посока към себе си...

На сънища, никога няма да вярвам,
и няма да чакам утеха от тези видения...
Сама ще чертая посоката си в небето,
защото във мен са крилата...в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е сам да намериш себе си,
    и е хубаво да си доволен от срещата.

    Поздрав и усмивка за стиха Джейни.
  • Разкошен стих Джейни!!!Поздрави!!
  • Джейни, наскоро писах нещо подобно /че и аз не вярвам в сьнищата/ за това много ми хареса стиха ти Поздравления!
  • Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.
    А пък аз те поздравявам за тази истинност!
    До болка ни е нужна, за да се съхраним!

  • Благодаря ви!
    Всички вие сте прави във вашите коментари, приемам ги.
    Крилете са в нас, полетът и посоката също. Тъгата и болката не трябва да ни спъват, а да бъдат трамплин към по високи широти! Има време за всичко под небето, време за сълзи, време за обичане, време за раждане, време за умиране... така е, зависи ние самите какво искаме.
    Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...