31 ene 2007, 15:20

В посока към себе си

  Poesía
812 0 13

Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.

Вече не искам да бъда единствена,
аз съм си вятъра, със всички посоки.
Не търся утеха, нито искам закрила,
сама се намирам, тръгвам към себе си.

Захлопвам вратата със трясък и чувам,
как тънко прищраква резето с езиче.
Понякога се сбогувах,  а друг път обичах,
сега тръгвам с посока към себе си...

На сънища, никога няма да вярвам,
и няма да чакам утеха от тези видения...
Сама ще чертая посоката си в небето,
защото във мен са крилата...в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е сам да намериш себе си,
    и е хубаво да си доволен от срещата.

    Поздрав и усмивка за стиха Джейни.
  • Разкошен стих Джейни!!!Поздрави!!
  • Джейни, наскоро писах нещо подобно /че и аз не вярвам в сьнищата/ за това много ми хареса стиха ти Поздравления!
  • Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.
    А пък аз те поздравявам за тази истинност!
    До болка ни е нужна, за да се съхраним!

  • Благодаря ви!
    Всички вие сте прави във вашите коментари, приемам ги.
    Крилете са в нас, полетът и посоката също. Тъгата и болката не трябва да ни спъват, а да бъдат трамплин към по високи широти! Има време за всичко под небето, време за сълзи, време за обичане, време за раждане, време за умиране... така е, зависи ние самите какво искаме.
    Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...