Jan 31, 2007, 3:20 PM

В посока към себе си

  Poetry
813 0 13

Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.

Вече не искам да бъда единствена,
аз съм си вятъра, със всички посоки.
Не търся утеха, нито искам закрила,
сама се намирам, тръгвам към себе си.

Захлопвам вратата със трясък и чувам,
как тънко прищраква резето с езиче.
Понякога се сбогувах,  а друг път обичах,
сега тръгвам с посока към себе си...

На сънища, никога няма да вярвам,
и няма да чакам утеха от тези видения...
Сама ще чертая посоката си в небето,
защото във мен са крилата...в душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е сам да намериш себе си,
    и е хубаво да си доволен от срещата.

    Поздрав и усмивка за стиха Джейни.
  • Разкошен стих Джейни!!!Поздрави!!
  • Джейни, наскоро писах нещо подобно /че и аз не вярвам в сьнищата/ за това много ми хареса стиха ти Поздравления!
  • Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.
    А пък аз те поздравявам за тази истинност!
    До болка ни е нужна, за да се съхраним!

  • Благодаря ви!
    Всички вие сте прави във вашите коментари, приемам ги.
    Крилете са в нас, полетът и посоката също. Тъгата и болката не трябва да ни спъват, а да бъдат трамплин към по високи широти! Има време за всичко под небето, време за сълзи, време за обичане, време за раждане, време за умиране... така е, зависи ние самите какво искаме.
    Аз съм силна в болката си и истинска в радостта си.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...