В прашно огнище
„Защо толкова
лунно, и е студено
по стъпките ми?...
Защо толкова
ми е сърце ледено...
кръпка отляво..."
Попитах и теб,
а ти, в ритъм отмерен,
отвърна така:
„Откривам... твърде
горещо е станало...
той... ти е верен..."
Уж огнището
потъва в прах отскоро...
нестинарско е...
Въгленче съска,
огъва се пламенно...
врата отдясно...
28.11.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
