В прегръдката на юли
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш?
Е, аз съм тук, на своя малък бряг.
Очаквах точно ти да ме прегърнеш,
да чуя твоя топъл, искрен смях...
да помечтаем, да се втурнем срещу вятъра,
да се обичаме по-силно отпреди,
да бъдем верни, истински приятели
и в тъжните, и в радостните дни.
А, някой ден, когато мен ме няма,
ти пак ела на този малък бряг,
стопли земята с жаркия си пламък,
без теб ще бъде тъжен този свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
