В прегръдките ти...
В прегръдките ти
В прегръдките огнено-златисти на залеза - ликувам,
очаквам тръпнеща тъмата на нощта,
със ладията на мечтите свои да поплувам,
в прегръдките те да потъна, в милувките ти да изгоря!
В очите ти да срещна тъмен изумруд,
да го погаля с устни и да ти прошепна:
"Ти взе сърцето ми, плени душата ми...
обичай ме, докато ме изпепелиш!
Побързай, защото утрото ще ни събуди!
А аз съм Феникс - от пепелта на ласките ти ще възкръсна
и отново ще те чакам в прегръдките на залеза
с ладията на мечтите..."
По бялата лунна пътека, постлана за нас от нощта,
ще слеем два пулса, две дихания, два мига от вечността!
Единствена Зорницата ще свети в небето над нас!
Единствена в прегръдките ти ще търся нежно изумруда в очите ти аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашка Нешева Всички права запазени
