23.01.2013 г., 12:28

В прегъдките на сезоните

1.1K 0 0

Любовта е като нежно цвете,

в кръговрата на сезоните танцува

и сред бурените, в стръмното на бреговете

слънцето с лъчите го целува.

 

Ражда се със идващата пролет,

в нейната усмивка се оглежда,

с утринния вятър следва своя полет,

с цвят на нежност и надежда.

 

В прегръдките на лятото царува

и с аромата си събужда небесата.

На цветната одежда се любува.

Красива любовта цъфти в сърцата.

 

Понякога полита с трепета на птиците

и с багрите на есента се слива.

Понякога едва въздишаща по жиците,

капчуците поглежда и унива.

 

А зимата докосне ли с мълчание,

в постеля от изгубени мечти -

едва дочува се останало дихание.

В студенината за сбогуване шепти.

 

Това е любовта в различните сезони,

в прегръдките танцува в своя полет,

но зимата успее ли да я прогони

не може да възкръсне с идващата пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...