Jan 23, 2013, 12:28 PM

В прегъдките на сезоните

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Любовта е като нежно цвете,

в кръговрата на сезоните танцува

и сред бурените, в стръмното на бреговете

слънцето с лъчите го целува.

 

Ражда се със идващата пролет,

в нейната усмивка се оглежда,

с утринния вятър следва своя полет,

с цвят на нежност и надежда.

 

В прегръдките на лятото царува

и с аромата си събужда небесата.

На цветната одежда се любува.

Красива любовта цъфти в сърцата.

 

Понякога полита с трепета на птиците

и с багрите на есента се слива.

Понякога едва въздишаща по жиците,

капчуците поглежда и унива.

 

А зимата докосне ли с мълчание,

в постеля от изгубени мечти -

едва дочува се останало дихание.

В студенината за сбогуване шепти.

 

Това е любовта в различните сезони,

в прегръдките танцува в своя полет,

но зимата успее ли да я прогони

не може да възкръсне с идващата пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...