В Прибоя
Спомням си... как някога по-рано
говорейки със теб за Любовта,
подхвърлих думите: – Ще стане!
- Ще ни се случи някога... това!
Ти странно и невярващо ми каза:
- Разбирам те... но ти прости ми!
- Аз без Любов съм днес наказана!
- Не съм я срещала с години!
Но мина време... и далеч в Прибоя
се сблъскахме със теб като в скали!
- Обичах те!... Любов!... Ти беше моя!
- Във Любовта кълнеше се и ти!
Прибоят бе едно страхотно място
- За дълго стъпихме във грях!
Вълните бяха... там – прекрасни,
а от скалите скачахме без страх!
А в наши дни, когато сме далече
от ударите на големите вълни,
опасните скали са там, но вече...
Прибоят малко се отдалечи!
Вървим задъхани по леките пътеки,
залъгваме се да не влезем в грях,
говорим често за Любов, но всеки...
бои се от Прибоя и живее в страх!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
