23.12.2017 г., 14:08 ч.

В Прибоя 

  Поезия » Любовна
646 3 11

Спомням си... как някога по-рано

говорейки със теб за Любовта,

подхвърлих думите: – Ще стане!

- Ще ни се случи някога... това!

 

Ти странно и невярващо ми каза:

- Разбирам те... но ти прости ми!

- Аз без Любов съм днес наказана!

- Не съм я срещала с години!

 

Но мина време... и далеч в Прибоя

се сблъскахме със теб като в скали!

- Обичах те!... Любов!... Ти беше моя!

- Във Любовта кълнеше се и ти!

 

Прибоят бе едно страхотно място

- За дълго стъпихме във грях!

Вълните бяха... там – прекрасни,

а от скалите скачахме без страх!

 

А в наши дни, когато сме далече

от ударите на големите вълни,

опасните скали са там, но вече...

Прибоят малко се отдалечи!

 

Вървим задъхани по леките пътеки,

залъгваме се да не влезем в грях,

говорим често за Любов, но всеки...

бои се от Прибоя и живее в страх!

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йовев

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??