В прозореца, приличен на решетка

Nella_gold (Нели )
841 4525

16.11.2011 г., 12:19 ч.

Поезия » Друга

727 0 2

В прозореца, приличен на решетка,

процежда лъч – измамна светлина.

Нощта е вещица – за чужда сметка.

Пропуска някаква мъждива топлина.

В прозореца, измамно отразена,

притихнала в прегръдка черна,

Луната бледолика не... заспа.

По-тъмно и от рог...

И в миг из тишината сляпа

една звездица мигом затрепери -

току се олюля, дали заплака?!

Притихна, паднала във твоята ръка.

Не я захвърляй – тя е... тишината.

Тя – гласът на тъмната, невежа суета –

единствен спомен от последното ти лято -

не я захвърляй, тя ти е... съдба.

В прозореца, приличен на решетка,

оглежда се Луната бледолика.

Не я ли чуваш?! Твойто име вика,

напук, за да разбие мрака...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.