В прозореца, приличен на решетка
В прозореца, приличен на решетка,
процежда лъч – измамна светлина.
Нощта е вещица – за чужда сметка.
Пропуска някаква мъждива топлина.
В прозореца, измамно отразена,
притихнала в прегръдка черна,
Луната бледолика не... заспа.
По-тъмно и от рог...
И в миг из тишината сляпа
една звездица мигом затрепери -
току се олюля, дали заплака?!
Притихна, паднала във твоята ръка.
Не я захвърляй – тя е... тишината.
Тя – гласът на тъмната, невежа суета –
единствен спомен от последното ти лято -
не я захвърляй, тя ти е... съдба.
В прозореца, приличен на решетка,
оглежда се Луната бледолика.
Не я ли чуваш?! Твойто име вика,
напук, за да разбие мрака...
© Нели All rights reserved.
!