В Пустинята...

Пустинята във своето величие

общува през нощи́те с Вечността,

а Времето заварено е ничие

и нашето се връща в утринта...

Мечтаех за живот във океаните,

но вятърът посоката смени́

и вместо ром да пия с капитаните –

пустинният живот ме приюти́...

А той е синоним на оцеляване,

живее се по древния закон –

раздвижва се едва на свечеряване,

щом жегата си тръгне заднешком...

От Вечността не се вълнува никой

(абсурдна за номадския живот!)

и само вятърът в нощта я вика –

да водят спор за своя произход.

В Душата ми Пустинята нахлува

с отчайващо зловещия си нрав,

напомняйки, че някога похулих

най-светлото, което преживях...

... и (боже мой!) как не пожалих нещо,

щом тъмен гняв ме грабна изведнаж!...

А днес съм сам и с Вятърът посрещам

в Пустинятя поредния мираж...

И уча се с миражи да живея

(навиква се на всичко в самота!),

а миналото си – дори не смея

със лоша мисъл и да посетя...

А днес от него прося милостиня

и преживявам някак си така,

останал сам в  Либийската пустиня

приятел съм със Вятъра сега...

Присвил крила полека мрака пада,

Пустинята се буди за живот,

с далечен гръм започва канонада

и с Демоните бурята е в ход...

В Пустинята Животът продължава

в екстаз със Демоните на нощта –

храна да търси, или размножава

и всичко е подвластно на Страстта...

... На хоризонта мълнии безмълвни

проблясват оживяващи нощта –

а с пясъка  душата ми се пълни

и стържат чувствата и мисълта!...

04.12.2020.                                           

Едно време в Либийската пустиня