Кiara (Киара)
182 300
30.09.2007 г., 21:51 ч.

В първо лице 

  Поезия
518 0 7

Събудих се презряло-сънена,
а зимата поглъщаше
предателски следите ни.
Бодливо е, когато е студено -
небето.
Ръцете ми разляха се   индигови.
Кръжим,
а лятото изгнила праскова, търкаля се
в оголения нерв
на оперираната ни привързаност.
Заченах първото дете
между ламарините
на село,
под лозите.
(и сладък бе  дори оцетът)
И след това
скосихме покривите,
оградите ги надстроихме
(помежду си)
Обръчно пристегната
приплъзвам се по твоето доверие.
Лесно е -
да не съм ти...
Задушливо (не)обичана ,
когато имат време бившите.
До скоро
часовниците връщах във  очите им,
за да останат необременено
верни
към жените си.
(а те повярваха във   себе си
до лично)
Егоистично болезнено режа,
членове (от кодекси).
Адвокат съм.
По съвест.
(подсъдно потребна)
Кувьозно  сгъвам се на пролет.
Родена  съм (патологично истинска)
априлска.
Не те обичах, Обич,
и никога не искам с теб да се дописвам.
(мастилено препила съм)
Наесен абортирах.
Ялова съм в сърцето си,
(и в писането на присъди)
а виното от рано изпито
доживотно горчиво е.


 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??