Sep 30, 2007, 9:51 PM

В първо лице

  Poetry
653 0 7

Събудих се презряло-сънена,
а зимата поглъщаше
предателски следите ни.
Бодливо е, когато е студено -
небето.
Ръцете ми разляха се   индигови.
Кръжим,
а лятото изгнила праскова, търкаля се
в оголения нерв
на оперираната ни привързаност.
Заченах първото дете
между ламарините
на село,
под лозите.
(и сладък бе  дори оцетът)
И след това
скосихме покривите,
оградите ги надстроихме
(помежду си)
Обръчно пристегната
приплъзвам се по твоето доверие.
Лесно е -
да не съм ти...
Задушливо (не)обичана ,
когато имат време бившите.
До скоро
часовниците връщах във  очите им,
за да останат необременено
верни
към жените си.
(а те повярваха във   себе си
до лично)
Егоистично болезнено режа,
членове (от кодекси).
Адвокат съм.
По съвест.
(подсъдно потребна)
Кувьозно  сгъвам се на пролет.
Родена  съм (патологично истинска)
априлска.
Не те обичах, Обич,
и никога не искам с теб да се дописвам.
(мастилено препила съм)
Наесен абортирах.
Ялова съм в сърцето си,
(и в писането на присъди)
а виното от рано изпито
доживотно горчиво е.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...