21.11.2008 г., 0:44

В р е м е

1.4K 0 19

 

 

 

откъснах шепа студ

 

 

от свободата ти

 

 

с жарава

 

 

в милиметри

 

 

се разминах

 

 

разкъсах всички болки

 

 

омерзени

 

 

целунали живота ми

 

 

без дъх

 

 

почерпих тишината

 

 

със съмнения

 

 

от зимата на тъжния ти скут

 

 

във скритото ти  болно недоверие

 

 

посях надежда

 

 

и вечерях дъжд

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...