В разгара на лятото бъди моето Слънце
Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.
Тен безупречен доби гръдта
и което е във нея.
Пиша с бели капки по дъжда,
а пък думите сивеят.
Няма име палещият сърп
на любовната магия.
Причудливи форми вият гръб
под угасваща стихия.
Късам златни сплетени конци
от небесното светило.
Дай ми снопче сребърни лъчи
та да блесна в бяло, Мило!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
