20.08.2014 г., 21:27 ч.
В разгара на лятото бъди моето Слънце
Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.
Тен безупречен доби гръдта
и което е във нея.
Пиша с бели капки по дъжда,
а пък думите сивеят.
Няма име палещият сърп
на любовната магия.
Причудливи форми вият гръб
под угасваща стихия.
Късам златни сплетени конци
от небесното светило.
Дай ми снопче сребърни лъчи
та да блесна в бяло, Мило!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Удоволствието е мое!
-
Блестиш в бяло със сребърни лъчи, Таня!
Хареса ми! -
Прекрасен, много женствен стих!
-
Ха! Е, те това си го бива!!!
-
То бялото е цветът на Булките!Но тенът на гърдите също ми хареса...И то не в лошия смисъл!Много нежно и топло стихотворение...Накараме да мечтая!!!Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
докосващо сърцето поетично бисерче,
посветено на вълшебната магия на любовта!
Поздрави и от мен!