Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.
Тен безупречен доби гръдта
и което е във нея.
Пиша с бели капки по дъжда,
а пък думите сивеят.
Няма име палещият сърп
на любовната магия.
Причудливи форми вият гръб
под угасваща стихия.
Късам златни сплетени конци
от небесното светило.
Дай ми снопче сребърни лъчи
та да блесна в бяло, Мило!
© Таня Донова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
