19.12.2012 г., 18:43

В реката на забравата

833 0 4

                                       "Нали в реката на забравата тогаз

                                        удавихме любовните копнежи?...

                                       Защо ли днес разяждаща тъга във нас

                                       пробужда спомен със предишна нежност?.."

 

                                             Николай (ringo2)

 

 

За жалост, във реката на забравата 
не можеш кротко  да удавиш  всички.
Не можеш друг живот да си направиш,
със други спомени, лица, привички... 

Не се предават лесно на забравата

копнежите любовни, смешно жилави.

В душите ни се впиват често здравата,
дори когато болни са и хилави.

И нежността предишна все ни мъчи. 
Не иска да ни пусне, да си иде...
По-вярна е от старото ни куче, 
простила и коварства, и обиди. 

А също и тъгата с нас остава, 
да ни напомня колко сме изгубили. 
И никога сърцето не престава 
да помни кой, кога и как сме любили. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...