Dec 19, 2012, 6:43 PM

В реката на забравата

  Poetry » Love
832 0 4

                                       "Нали в реката на забравата тогаз

                                        удавихме любовните копнежи?...

                                       Защо ли днес разяждаща тъга във нас

                                       пробужда спомен със предишна нежност?.."

 

                                             Николай (ringo2)

 

 

За жалост, във реката на забравата 
не можеш кротко  да удавиш  всички.
Не можеш друг живот да си направиш,
със други спомени, лица, привички... 

Не се предават лесно на забравата

копнежите любовни, смешно жилави.

В душите ни се впиват често здравата,
дори когато болни са и хилави.

И нежността предишна все ни мъчи. 
Не иска да ни пусне, да си иде...
По-вярна е от старото ни куче, 
простила и коварства, и обиди. 

А също и тъгата с нас остава, 
да ни напомня колко сме изгубили. 
И никога сърцето не престава 
да помни кой, кога и как сме любили. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...