16.06.2023 г., 11:38

В Рилската пустиня

860 0 0

Из Рила неуморно скитам,

не спирам - вече трети ден

и пътеписа аз разбирам

на Вазов много по-добре.

 

Избродих всичките пътечки

към Седемте ѝ езера.

Не срещнах вълци, нито мечки -

изчезнали са без следа.

 

Видях палатите на Царя

край живописната река,

със лична електроцентрала,

със храм, конюшня и гора.

 

Потърсих своята Нирвана

в прочутия ѝ манастир.

С прекрасен спомен ще остана

от достолепния му мир.

 

Сред толкова прекрасни гледки -

скали, рекички и цветя  

в различни краски и разцветки,

тревожно питам се сега:

 

Тъй както неуморно скитам

днес с раница и анорак,

дали ще мога, щом опитам

друг път, да го направя пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...