Из Рила неуморно скитам,
не спирам - вече трети ден
и пътеписа аз разбирам
на Вазов много по-добре.
Избродих всичките пътечки
към Седемте ѝ езера.
Не срещнах вълци, нито мечки -
изчезнали са без следа.
Видях палатите на Царя
край живописната река,
със лична електроцентрала,
със храм, конюшня и гора.
Потърсих своята Нирвана
в прочутия ѝ манастир.
С прекрасен спомен ще остана
от достолепния му мир.
Сред толкова прекрасни гледки -
скали, рекички и цветя
в различни краски и разцветки,
тревожно питам се сега:
Тъй както неуморно скитам
днес с раница и анорак,
дали ще мога, щом опитам
друг път, да го направя пак?
© Димитър Дунеловски All rights reserved.