В Рилската пустиня

Из Рила неуморно скитам,

не спирам - вече трети ден

и пътеписа аз разбирам

на Вазов много по-добре.

Избродих всичките пътечки

към Седемте ѝ езера.

Не срещнах вълци, нито мечки -

изчезнали са без следа.

Видях палатите на Царя

край живописната река,

със лична електроцентрала,

със храм, конюшня и гора.

Потърсих своята Нирвана

в прочутия ѝ манастир.

С прекрасен спомен ще остана

от достолепния му мир.

Сред толкова прекрасни гледки -

скали, рекички и цветя  

в различни краски и разцветки,

тревожно питам се сега:

Тъй както неуморно скитам

днес с раница и анорак,

дали ще мога, щом опитам

друг път, да го направя пак?