В ръце и в ретроспекции
/на всички отминали приятелства,
най-много - на Бени/
Понякога се сещам за старите приятелства
носталгия
припомням си какво е значело завинаги
тогава
не че нямам и „завинаги“ сега
и крайна честност в името на любовта
и искреност
не се залъгвам, че ми е залипсвало
и знам
не съм излъгана
не съм излъгала и аз
и честността живяла е във нас до край
познавали сме се до ъгълчетата в очите
знам
да, знам че до последната си дума сме били открити
спомням си за старите приятелства,
но не със срам
и не с желанието да ги връщам
и не с мотива тяхната реалност да изпитам пак
макар че вече ми се виждат нереални
като чужди снимки
като сцени на добре познат
забравен във „отдавна“ филм
изглеждат ми на друга личност, сякаш
не мои
с усета на спомнено преди прераждане
на друг живот, на други роли
най-вече спомням си прегръдки
и много трудно - специфичности на глас
забравям стъпки
ала помня колко
и какво е значело уют за нас
да знаеш, че във чуждото сърце си сигурен
и вкъщи
и тогава млъквам
и се вглеждам във ръцете си
най-вече
в търсене на отговор
в сегашната си форма
знам - каквото беше - беше
и не съм излъгала
не съм излъгана и аз
и чисти са ни всички сметки
до там
че да не се познаваме
едно необяснимо-странно „вече“
и пак поглеждам към ръцете си
в сърцето всичко ми е ясно
нищо повече
и не по-малко
каквото беше - беше
виждаш ли, и бе прекрасно!
И после е нормално
всички да си заминаваме
неусетно
невъзможно-предсказуеми
и непонятни
за момента
за самите себе си
и когато се присетим
си припомняме
за старите приятелства
„завинаги“, реалност и носталгия
- къде сме.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ена, това е едно от нещата, които съм писала с най-много усещане, така да се каже - просто ми се изля от сърцето. Наистина ми стана мъчно, че го оценяваш толкова ниско... Но какво да се прави, дано следващия път ти хареса! Благодаря за прекрасния поздрав!
Гергана, радвам се, че хареса! (:
Светлина и Мир -С -
За мен този стих ти е един от слабите. Многословие, в което се губи поетичността. Има и съществено противоречие, в самата същност на текста. Има и ненужни повторения, които смислово не казват нищо. Такива неща се пишат всеки божи ден в скаип между тийнейджърки. Извинявай, директна съм.
Поздрав с нещо, което е истинска поезия:
"На Прачечния мост, където с теб
подобно на стрелките в циферблата
в дванайсет се прегръщахме, преди
да се простим и не за дни, навеки,
та тук на Прачечния мост сега,
без плувката дори да забелязва,
един рибар се пули нарцистично
в плисираното свое отражение.
Ту млад, ту стар реката го оглежда,
ту юношеските черти му връща,
ту бръчки по челото му пробягват.
Той мястото ни е заел. И с право.
Отскоро всичко, дето е самотно,
символизира вече друго време
и то пространството си търси.
Нека
се вглежда във водите ни спокойно
и нека сам си се любува. Нему
принадлежи реката като къща,
в която огледалото са внесли,
но не живее никой."
Успех в следващите!
-
Анита, мерси за обективния коментар, оценявам (:
Мисана, благодаря ти! Моля те, не се впрягай на другите коментатори, независимо от коментираното. Нали сам каза, че успешно мога да се защитя. А трябва и да мога!... ако се наложи...
Красимир, радвам се на присъствието ти тук!
-С -
Много добро, много!
Ами като има мисъл - има и поток на мисълта!
-
За мен това си е чиста и класна поезия, Анита.
Браво, Ина! Отново си написала нещо много стойностно.
Анита, престани да се опитваш да налагаш тесногръдото си виждане за поезия. Поезията е много по-широко понятие, отколкото истеричните ти възприятия за нея. Вземи се ограмоти малко и прочети Йосиф Бродски.
Например неговото "Бележки върху прогнозата за времето". По твоята скала той пише само проза. А човекът стана нобелов лауреат за литература с тази именно поезия, далеч от твоите скучни римушки. Ти още живееш със "Звездата на моряка" на Багряна. -
Това по-скоро е проза. Хубаво е, но по-скоро е проза.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това, че е от сърце е много хубаво. Тук повечето пишат от сърце и душа. Но хубавата поезия я пишат малко от всичките.